*СПЕКТАКЪЛЪТ Е НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК, БЕЗ ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ

Въпрос на гледна точка, казват. За мислите, позициите, делата. И за телата също. Испанският хореограф Нурия Гиу създава соло със световна предпремиера на One Dance Festival 2026, чиято тема е гледането или гледището. Какво виждаме, когато обхождаме с очи тялото на сцената? Крайници, коса, форма. Или конструкции, предварително наложени в съзнанието ни. Конструкции, които ни сближават или отчуждават. И ни превръщат в онова, което другият очаква, знае или не иска да знае.

За секунди или за минути, първият поглед е съдник. Криво огледало. Погледът е филтър – социален, културен, политически, дигитален, митологичен. Затова се ражда стремежът да му угодим, да му се харесаме, да се представим “подобаващо” в реалния или дигиталния живот. Това е политиката на видимостта, в която участваме, особено онлайн. Събираме парчета от себе си в различни роли, качества и идентичности. Жонглираме с тях, но понякога е трудно да ги съвместим.

На сцената Нурия Гиу търси как идентичността се изгражда чрез образи, емоции, митове, пазари. В структурния натиск да бъдеш забелязан в един пренаситен свят. Тя представя тялото не като неизменна истина, а като архив в процес на движение. Той непрекъснато се пренаписва и допълва от погледите, които го пресичат. Чрез пародия и преувеличение творбата използва езика на цифровата свръхизразителност като инструмент за критика на противоречията на показността, контрола и афекта в цифровата ера.

Черпейки от визуален архив, посветен на истерията от XIX век до меметата в социалните медии, митология и препратки към поп културата, Нурия Гиу съчетава думи, образи и физическо присъствие. Спектакълът се разгръща като остроумна и игрива лекция - пърформанс, в която пози, жестове и образи се сблъскват, разкривайки как се формира възприятието в една хипервизуална култура, белязана от излишък и пренасищане.

В среда, в която образите циркулират безкрайно в поточна линия, ГЛЕДНА ТОЧКА размишлява върху напрежението между това, което се показва, и това, което се преживява. Плод на суета и нарцисизъм ли е селфито? Или автопортрет на една променлива идентичност, която се опитва да се открие, сглоби или разтвори в този фрагментиран, хипервизуален свят? Чрез хумор, прецизност и уязвимост творбата отваря пространства на възприятие отвъд образа на жената, артиста, чужденеца, на далечния и на близкия, на себе си.

POV (Point of View) – често срещан меме, което ни научи да се оглеждаме в различни гледни точки, поставяйки се на мястото на друг човек. POV извежда на преден план всекидневни преживявания и потиснати емоции (гняв, разочарование, тъга, тревога…), като поставя на сцена микродрами, които, както казва Сара Ахмед, надхвърлят личното, за да разкрият по-широки социокултурни структури. - TNT

Нурия Гиу Сагара живее и работи в Барселона като танцьор и хореограф. Нейната артистична практика изследва връзката между телата, образите и динамиката на властта от лична, социокултурна и спекулативна гледна точка. Спектаклите й разглеждат сложността на съвременната култура през антропологична призма, особено през гледните точки на дигиталните среди, паметта и афекта. Творчеството ѝ обхваща практики в областта на движението, писането и преподаването, които тя изследва и прилага в работата си. Избрани нейни творби са „Supermedium“ (2024), „Medium“ (2022), „Cyberexorcisme“ (2022), „Spiritual Boyfriends“ (2020) и „Likes“ (2018). Преди две години тя се включи във Visiting Artist Programme по време на One Dance Festival.