Visiting Artist - Showcase

Петимата артисти, които пристигат в Пловдив от Норвегия, Португалия, Хърватия, Франция и Великобритания, са част от Visiting Artist Programme, подкрепена от Европейския съюз, в която One Dance Festival си партнира с 23 европейски фестивали от 22 държави. В нея участва и Europe Beyound Access, проект на водещи европейски културни организации за насърчаване на достъп на артисти със специфични потребности в сектора на сценичните изкуства.

19:00 - 19:20 - Клара да Коста – Peel The Onion (20 мин.) пред ДК „Борис Христов“

19:30 - 20:00 - Лилиан Щайнер – Dance Becomes Her (20 мин.)

20:00 - 20:15 - Наташа Кустура – Melusine Revisited: (15 мин.)

20:15 - 20:30 – Почивка с вино

20:30 - 21:00 - Аура да Фонсека – Sex and Death (30 мин.)

21:00 - 21:20 - Спектакъл на Nabinam Dance Company - FERA (20 мин.) пред ДК „Борис Христов“

Peel The Onion е солов спектакъл за физическата изява на човешките усещания, чувства и взаимоотношения. За социалните маски, които волно или неволно навличаме, за да се адаптираме към дадени ситуации. За онези много или малко щитове и обвивки, които покриват същината. Спектакълът, създаден и изпълняван от хореографа Клара да Коста, която е родена в Бразилия и работи в Чехия, разбулва ядрото на човешката автентичност и сложност. 

Подобно на слоевете на глава лук, които можем да отделим един по един, така и деконструкцията на социалните маски може да ни изведе до ново познание за начина, по който общуваме със себе си и с другите. Тук, сега и в свят, в който виртуалното пространство и социалните норми налагат нови кодове на поведение и надделяват над комуникацията лице-в-лице. Изследване на невербалното общуване в дълбочина, Peel The Onion изправя огледало пред емоциите, за да се вгледа в най-чистата им форма. Когато отделим люспите и пластовете, може би ще открием, че красотата е в очите на тези, които я усещат.

Танцуващото тяло не се развива самостоятелно. То се захранва от околните, съзнателно и не, в конкретен момент от време и в разширена продължителност. Както чрез езика, така и без него, наученото се натрупва в тялото, в пространствата, които то заема, и в архива на паметта, а танцуващото тяло става инструмент на самия танц. Танцът ни облича като костюм.

Dance Becomes Her е пърформанс-лекция, която разглежда начините, по които танцът и видяното се споделят между телата и се запазват в тях във времето. Творбата споделя мисли по тази тема чрез едновременно танцуване и говорене. Текстът, който се изрича, е предварително определен и внимателно подбран, а танцът е предимно импровизиран, но в рамките на предварително определени структурни решения. В този пърформанс-лекция езикът и движението се сблъскват, смесват се и се изплъзват един на друг по начин така, че нито една от двете форми не може да действа самостоятелно.

Melusine: Revisiting е 15-минутна версия на пълнометражния спектакъл Melusine (2022) на хърватските артисти Наташа Кустура и Матеа Билоснич. Тази кратка творба е точка на среща между минало и настояще. Влизайки отново в създадения преди това материал, соловият танц се връща към стари модели и концепции, използвайки паметта на тялото, за да преведе формите им в нови пространства и времена. 

Вдъхновена от архетипната фигура на жената-животно и живите легенди, Мелузина (сирена, която се омъжва за смъртен, за да придобие душата му - френска легенда) изследва напрежението между исторически наложените възприятия за женското тяло и неговия преосмислен, съвременен архетип. Тялото представлява едновременно машина и интуитивно, живо същество, докато изпълнителката деликатно предизвиква границите на физическата издръжливост.

Sex & Death: Between Libidinal and Liminal States е диптих, който се състои от изследване на въпроси, свързани с удоволствието и загубата, робството и ритуалните погребения, похотта и разрешаването на греховете, плътта и труповете, доминантите и траурните служители, либидото и Либитина, древната богиня на погребалните ритуали.

Представете си две ситуации едно-към-едно в пространство-времето. Първата се състои от пърформанс между изпълнителя и зрителя, който изследва желанието, интимността и радикалната нежност в тъмна стая, съставена от стимулиращи инсталации, обекти и скулптурни костюми. Втората включва инсталация на погребален дом, където всеки човек се потапя чрез виртуална реалност и изкуствен интелект в „задгробния живот“ - преживяване около смъртта и бъдещата му форма.

FERA е неподправен и подчертано физически солов пърформанс, който изследва напрежението между уязвимост и власт през призмата на това, което смятаме за физическо ограничение. Произведението се уповава на личния опит на артиста с ненормативно тяло и предизвиква възприятията за способност, красота и идентичност.