Лиа Родригес: Всичко, което правим, е политическо

Допълнителна информация за спектакъла Borda, който ще видим на 7 юни в Дом на културата "Борис Христов", Пловдив ще намерите тук. Билетите са в продажба на касите на EasyPay в цялата страна и онлайн от EPAYGO.

Лиа Родригес е сред най-изтъкнатите бразилски танцьори и хореографи. След като се завръща от Франция, през 1992 г. основава в Рио де Жанейро компанията Lia Rodrigues Companhia de Danças. Същата година основава и ежегодния фестивал за съвременен танц Panorama de Dança, който ръководи до 2005 г. От 2004 г. Лиа работи във фавелата Маре, гъстонаселен и беден район в покрайнините на Рио. Това води до откриване на Център за изкуства в Маре (2009) и на Свободно училище за танц в Маре (2011 г.). През кариерата си Лиа Родригес е удостоена с няколко награди, включително орден „Кавалер на изкуствата и литературата“ на Франция (2007).

Здравейте, Лиа. Благодаря за интервюто. Сега е натоварено време за вас, в разгара на създаването на новия ви спектакъл – BORDA, и турне на последния –  ENCANTADO, една от четирите финални номинации за първата международна танцова награда Rose на лондонския театър Sadler's Wells. ENCANTADO започва във фавелата Маре, една от най-бедните части на Рио, и се превръща в една от най-успешните танцови творби в света. Вдъхновен от традиционната култура, спектакълът е на продължително турне от три години. Очаквахте ли този успех?

Добре е наградата да я има, но нека не гледаме на нея като на състезание. Нека говорим за популяризиране и застъпничество за танца като цяло. 

В ENCANTADO изобщо не става дума за традиции. Тя е вдъхновена от много неща, но също така е важно да видим Бразилия като съвременна страна. Ние имаме съвременно изкуство. Имаме всичко в нашата страна. Дори да сме под линията на екватора, тъй като това има значение за мнозина да ни забележат, ние продължаваме да творим. Освен факта, че работя във фавела, ние творим точно като артистите в Европа. Като цяло няма разлика.

Имам дълга кариера зад гърба си - 35 години като хореограф - и не се вкопчвам в успеха на даден спектакъл. Всяка творба е процес. Това е дълъг път и надграждане с малки стъпки. И никое място не е сигурно и завинаги. Когато едно произведение е готово и представено на публиката, това не е неговият край или заключение. Аз не виждам света по този начин. Точно обратното - това, което виждам, е непрекъснат процес, ежедневна работа. Аз съм работник. Върша работата си като всеки друг. 

Да, успехът на ENCANTADO е важен. Чудесно е, че се продава така добре. В края на краищата ние живеем от това. Артистите плащат наем, хранят се и работят, за да имат нормален живот. Разбира се, че съм много щастлива, но не мога да се вторача в успеха или това, което може да се постигне. В противен случай няма да създам нищо повече. Знаете ли, когато си майка, а аз имам три деца, всички са важни. Те са част от теб, макар и толкова различни едно от друго. Те имат своя живот и носят своите красиви и трудни неща. Аз гледам на моята работа по същия начин.

Музиката в ENCANTADO е специална. Можете ли да обясните повече за нея? Това ще ни помогне да разберем комплексността ви като творец, като хореограф, както и специфичния ви подход към всеки елемент от сценичната продукция - танц, сценография, музика, костюми.

Да, исках да избера музика, която подкрепя танцьорите и произведението. Занимавах се да търся тук и там, и там. Тогава в Бразилия се проведе демонстрация на представители на коренното население срещу демаркацията на земите им. Това е много важно движение в Бразилия. И така, хората протестираха в Бразилия, столицата на Бразилия, с пеене и свирене на музика. Намирам тази форма на протест за много силна, съчетаваща думи и музика. Започнах да работя с един музикант, за да създадем и синхронизираме музиката.

Работата ви е тясно свързана с теми като свободата, правата на човека, бедността, неравенството, репресията и колониалното потисничество. Съществува ли изкуство без политическо послание?

Няма личност без политическо послание. Всичко, което правим, е политическо. Аз обаче не съм обременена с това. Правя това, което правя, но всеки има роля в обществото. Тъй като живея в много несправедлива и расистка страна и идвам от позиция с привилегии, мисля, че имам отговорност като гражданин. Невъзможно е да отделя гражданската си роля от артистичната си работа, да речем, от кариерата си. За мен всичко е съвкупност.

Няма как да бъдеш аполитичен. Да си аполитичен означава да си заел политическа позиция. 

Създаването на изкуство в името на красотата или забавлението също е позиция.

Да, и е хубаво, че съществува и това изкуство. Красиво е да видиш произведение на изкуството или да прочетеш стихотворение, което не е посветено на големите проблеми. Защото посланията могат да бъдат предадени по различни начини на публиката. Свобода е и да гледаш картина и да получаваш образи в съзнанието си. Не искам да отправям никакви послания към никого. Искам просто да мога да поставя художествена измислица в движение на сцената.

През дългата си кариера сте намерили различни начини да изразите идеите си. Какво се промени през годините?

Не мога да говоря много за танца по света, дори и в Бразилия. Това е огромна страна, континентална страна. Занимавам се предимно с моите проекти в Маре, с арт центъра, танцовото училище и спектаклите ми. Истината е, че нямам много време да следя какво се случва. Когато имам време, разбира се, го правя.

Знаете, че дълго време организирах и ръководих танцов фестивал. Така че имам тази рутина да търся, да виждам и да мисля как да програмирам моя фестивал, ако отново имам такъв.

Харесва ми да откривам пространство за нови спектакли за младото поколение. Изключително важно е да ги подкрепяме, защото те ще продължат нашето творчество. Винаги гледам на всяка нова творба като на процес на учене. Инструментите са там, артистите и хората около мен са там. Но всеки път е ново приключение. Трябва да градиш от нулата. Нужно ми е време да преживея новите идеи. Така че винаги се уча.

Започвате само от хореография и след това създавате сценографията и музиката, или всичко става паралелно? Какъв е процесът при вас?

Комбинация от всичко. Понякога, както сега, работата е по-малко заради тежките условия във фавелата. Обикновено ми харесва да имам поне осем или девет месеца работа всеки ден. Това ни позволява да навлезем дълбоко и да експериментираме с различни неща. Това е плавен процес. Разбира се, аз самата мисля предварително и след това говоря с моя артистичен консултант. Споделяме книги, идеи и т.н. Също слушам и споделям с танцьорите това, което си представям. Те са свободни да измислят идеи и да предлагат материал. И в един момент самата творба ни показва пътя, по който да вървим. Всичките девет танцьори в моята компания танцуват в ENCANTADO и в новия спектакъл – BORDA.

Колко души посещават танцовото училище в Маре?

Танцовото училище е отделен проект, макар че двама от завършилите го сега работят в моята компания. Те са различни, защото танцовото училище не е професионална компания. В него се обучават повече от 300 души. Всички са любители - танцьори на всякаква възраст, от 6 до 85 години. Това е огромен проект, да кажем, педагогически, а не артистичен. Има група от 23 младежи между 16 до 23 години, които получават официално, безплатно образование и стипендия, за да могат да бъдат там всеки ден, по три часа на ден. Така накратко функционира училището.

Мога само да си представя какво означава за тях възможността за танцова кариера.

Надявам се да е така. Трудно е да се измери въздействието на училището, тъй като фавелата е като отделен град със 140 000 жители. Всичко изглежда много малко на фона на хората, които живеят там.

В интервю наричате танца „човешко образование“. Той носи и щастие, особено в такива условия.

Да, така е. Има известно щастие, да кажем. Хората харесват училището, но образованието и педагогиката не са свързани с това да бъдеш щастлив. Става дума за това да бъдеш осъзнат. Затова аз се стремя към това те да бъдат осъзнати за телата си. Важно е да се създадат повече възможности от демократична перспектива за посещаване на танцово училище. Всичко това е част от проекта. Но има и кризи. Има много проблеми, с които трябва да се справим.

Вашата танцова компания също е там. Как се прави изкуство на място като фавелата? С всички предизвикателства като пространство за репетиции или ресурси.

Въпросът за ресурсите е невъзможно да се постави на второ място, защото в Бразилия се борим толкова много, за да оцелеем като артисти. Наистина е трудно. Моята компания оцелява само благодарение на финансовата подкрепа от Европа. Тъжно ми е да го осъзная. Затова трябва да работя усилено, за да поддържам това, в което вярвам, и да осигуря условия за творчество, за продължаване на проектите и училището за танц. За съжаление, моята страна не го подкрепя. Това няма значение. Важното е, че аз съм там. Това е мястото, където работя. 

Има толкова много бразилски танцьори, които се нуждаят от пространство. Предпочитам да работя с бразилци, но не защото не харесвам другите, а защото искам да им дам повече възможности. И обичам да работя в своето пространство. То е прекрасно, но е толкова трудно да се съгради и поддържа. Има куп проблеми, като нормално отопление или охлаждане, когато вътре става 42 градуса. Във фавелата има полицейски акции, престрелки и престъпления. Понякога ни свършва водата. Така че трябва да се справяме с всички тези гранични ситуации, както ги наричаме, докато създаваме спектакли.

Така стигаме до новата ви творба - BORDA. Защо избрахте това заглавие и тема? 

Харесва ми, когато едно произведение е свободно от заглавието си. Заглавието няма да предопредели творбата, а тя ще намери своя път чрез заглавието. Вие сте свободни да гледате спектакъла по начина, по който искате. За BORDA първо намерих заглавието и започнах да работя с него. То може да има не две, а три или четири значения. Границата е най-очевидното от тях. Тя може да е стена, която защитава или разделя. Тя може да е и ново начало. Също така, значението на бродерия - тя идва със страст и общ набор от действия, създавайки общност.

Коя е най-трудната за преодоляване граница - физическа или идеологическа?

Има много начини да видим границата. Разбира се, трябва да се борим с расизма и дискриминацията във всяко едно отношение. Всички животи са важни и всеки трябва да има дом. Нуждаем се от по-свободен свят, който не е двоичен. Само в нашата държава има огромна разлика между бели и чернокожи, богати и бедни, коренни жители, транссексуални. Всеки има право да изразява пола си и да живее така, както желае, но винаги с уважение. Нужно е да работим с различното от нас. Голямото предизвикателство е да разберем другия. Да застанем до него, без да настояваме да бъде като нас.

Стените, които искаме да разрушим, са очевидни. Виждате, че в днешно време много стени се изграждат отново.

Изглежда, че сухопътните граници се завръщат, въпреки идеята за свободно движение.

Идеята за свят, в който преминаваш гранична проверка с личната си карта, е само за някои хора, дори не за всички в Европа. Знаете много добре кого спират на границата. Границата винаги съществува, може би не за вас или за мен, а за някой друг. Светът е прекалено голям, за да се поставиш в центъра му. Изкуството дава перспектива.

Можете ли да подскажете на публиката как хореографията ще представи идеята за борба с границите в BORDA?

Елате да гледате спектакъла със свободни умове, просто отворете духа и очите си. Дали ще се насладите или не, просто седнете в театъра и приемете това, което е там. Не мога да кажа нищо, спектакълът все още не е готов. Но дори и да е готов, предпочитам публиката да е свободна да си представя каквото поиска, сякаш чете стихотворение.