Те са забравените жени. Онези, променили изкуството или живота, но с изгубена следа. Те векуват из жълти архиви, повехнали платна и песни, които никой не припява. Силата им е да се завръщат, когато и както най-малко очакваме. Хореографът Лара Барсак възражда чрез танц историята на Касия от Константинопол, една от първите жени - композитори от Средновековието. Това е KASSIA UNDEAD, спектакъл между фикция, документалистика, биография и ритуал. В него минало, настояще и бъдеще се сливат в омагьосващ танц.

Лара Барсак тръгва на пътешествие назад към 9-и век към делото на Касия, чиито партитури на химни и песни, епиграми и стихове са запазени до днес. Във Византийската империя тогава тези занимания са повече от необичайни за жени. Касия обаче е приета в лоното на църквата и канонизирана, а творбите й стават част от официалните служби във Византия. Нейният принос, особено в полифоничното изкуство, получава по-широк прочит в спектакъла на Лара Барсак. Тя поставя теми като скръбта, религията, мъченичеството, традицията, меланхолията и отношението ни към отвъдното.

Осем изпълнители пеят и танцуват в чест на своите предци и се опитват да ги призоват. Сред тях са двама професионални певци, които съживяват фрагменти от забравеното музикално наследство на Касия. Както епохите се размиват, така и изпълнителите се превръщат от трубадури в статисти и призраци - и обратно. Разположени фронтално на публиката, те приличат на филмови герои между мистицизма и делириума. Техните песни напомнят Тъмните векове, а след това съвремието.

Обвити в сложна сценография от знамена и текстилни пана, те представят картини и парад от образи, вдъхновени от ритуалите, вярванията и пиршествата на Византийската епоха на културен и географски кръстопът. KASSIA UNDEAD показва дуализма между божественото и демоничното, гадателството и призоваването на мъртвите, между Изтока и Запада. Спектакълът пренася на сцената обитаван от духове свят, в който хуморът съжителства с тъгата и нищо не е такова, каквото изглежда.

Сценографията от текстилни пана обединява средновековна и съвременна поп естетика. Платовете рамкират движението на танцьорите и дават възможност да се създадат различни визуални среди на сцената. Те представляват средновековно изкуство, абстракция или дори цветни герои. Сценографията е създадена в сътрудничество с Atelier Indigo, група за подкрепа на артисти с увреждания, които се занимават с пластично изкуство, пърформанс и музика.

„Исках да създам среда на постоянна еволюция, променящ се пейзаж от текстил, напомнящ за поетични, цветни и наивни материали.“ - Лара Барсак

Хореографията се люшка между тържествена мудност и бързи, разкъсани движения. Жестовете напомнят божества, погребални фигури, шествия или фанфари. Ударните движения на краката, като разярени тарантели, разбиват ритмите. Телата, като оживени тотеми, придават на сцената хипнотична и чувствена интензивност. (...) Ефимерната природа на това произведение е завладяваща. За мен „KASSIA UNDEAD” е като парфюм. Аромат, който се появява и после изчезва, оставяйки опияняваща следа. (...) Както всяка нотка от този аромат, така и всеки фрагмент от произведението се разкрива със собствено темпо”.  - pzazz Theater

“Повече спрямо предишните й творби, пеенето и музиката заемат централно място, създавайки омайваща атмосфера, в която комбинацията от гласове прави чудеса, но използването на неочаквани инструменти обогатява посланието. Танцът, от своя страна, черпи вдъхновение от този свят. Дискретен, той се разгръща на приливи и отливи, започвайки с човешка верига, в която ни се струва, че разпознаваме няколко движения от сиртаки, а след това се развива по подобие на средновековни танци, между грациозност и гротескност. В едни моменти краката удрят земя в стила на фламенко, в други - телата се извиват като в средновековни барелефи. Далеч от линеен разказ, Kassia Undead възкресява духа на една изключителна жена и постига идеално съчетание на музика и движение”.  - Le Soir

Касия от Константинопол е почитана като една от най-ранните известни жени - композитори в историята на европейската музика. Тя е единствената известна жена, чиято музика се появява във византийската литургия. Запазени са около 50 от нейните химни. Касия е била игуменка на манастир в западната част на Константинопол, като също е писала стихотворения. За нея се казва, че впечатлила император Теофил, когато си търсил съпруга. Той провокирал нейната интелигентност, като казал, че жената трябва да се покае за първородния грях. Касия отвърнала, че от жената идва и възвишеното, изкуплението на света.

Лара Барсак завършва Националната консерватория за музика и танц в Париж (1991) на 17-годишна възраст. Първият й професионален ангажимент я отвежда в Израел, в компанията „Батшева“. Много скоро Охад Нахарин я кани да създаде хореография за „Батшева“. Заради това Лара решава да се посвети изцяло на хореографията. Тя създава няколко спектакъла за „Батшева“, CNSMD в Париж, няколко независими трупи в Израел и Амстердам (Danswerkplaats), а също и за своята танцова компания.

През 2002 г. тя решава да се фокусира върху кариерата си като изпълнител, любопитна да се сблъска с вселената на други хореографи или творци, сред които можем да споменем: Бени Класенс, Лийс Пауелс, Лиси Естарас или Жером Бел.

След 15 години на вдъхновяващи сътрудничества, Лара се завръща към хореографията, обогатена с опит, който обхваща многобройните ѝ таланти като танцьор, хореограф и изпълнител. Тя редовно получава покани да участва като външен наблюдател в други проекти, като Talk Show, Garcimore est mort и Piñata Cake на Гаел Сантистева, с когото развива хореографската си работа.

От 2007 г. Лара Барсак живее и работи в Брюксел, където намира привлекателна, свободна и неограничена артистична среда. През 2016 г. тя започва да развива нови проекти, черпейки вдъхновение от миналото, като редовно връща на сцената женски фигури, забравени в историята на танца.

„Творчеството на Лара Барсак е вдъхновено от хореографски архиви и дава предимство преди всичко на изследването на въображаемото, където историята се сблъсква с настоящето. Тя обича да смесва следите между архиви, фикции, въплъщения и документалистика; да разказва както големите истории, така и личните истории, чрез които се разкриват уязвимостта и искреността на битието. Изхождайки от исторически събития, автобиографични ритуали и материала на реалността, тя се опитва да си представи танци, метафори и да премине към въплъщение.“