Процесия от хора. Извива се като жив организъм. Заразително е да я гледаш. Усещаш я във въздуха, в звуците или тишината й, в гърдите си. Жителите на Калабрия наричат това усещане “Focu Meu“ - вътрешен огън, който се пренася от човек на човек. За скръбен или радостен повод, траур или еуфория. “Focu Meu“, копродукция на One Dance, е заглавието на най-новата творба на хореографа Бенджамин Кан, а неговата световната премиера ще открие 18-тия One Dance на 22 май.

На сцената шестима танцьори изследват как движенията им се хармонизират или променят, за да създадат колективна музика. Нарушена е връзката между ритъма на краката, впримчен в гравитацията на земята, и други части на тялото, които се освобождават от нея. Движението поражда музика и пеене. Бенджамин Кан работи с танцьори с вокална подготовка, като оперно пеене и други жанрове, и черпи вдъхновение от класическа хармония и експресивно оперно пеене до индустриален рап и хеви метъл.

Подът е като жив инструмент - перкусионна повърхност, върху която танцьорите вписват своите ритми. Тишината не е пауза, а пространство за слушане, а черната кутия и минималистичната сценография усилват присъствието на тялото и възприятието на звука. Бенджамин Кан отново работи с поетични текстове, които изпълнителните изговарят, стенат или викат от сцената, за да изразят емоции не само с телата, но и с гласовете си.

Силният контраст между тъма и светлина, празнота и присъствие, създава почти метафизично пространство. В него вътрешното и външното играят на криеница, оставят жокери на публиката за това, което й убягва, и така активират въображението й. Звукът е част от сценографията, защото отворя сензорно пространство, което разширява и трансформира действията на танцьорите. Създадена в сътрудничество с Raphaël Hénard, звуковата среда на спектакъла усилва въздишките и дишането, като също интегрира външни елементи, които внасят обрат.

“Focu Meu“ пита дали в днешния театър може да се създаде пространство, подобно на ритуал - пространство за трансформация, споделяне и колективно преживяване. Спектакълът не възпроизвежда съществуващи, забравени във времето или останали като традиция ритуали. Тя не е вдъхновена от фолклорни форми, жестове или танци, а изследва идеите, причините и последиците на тези ритуали.

В погребална процесия, демонстрация или празнично шествие, колективното движение разкрива как хората се събират и синхронизират, но и как се разграничават или разделят. Промените в ритъма - ускорявания, паузи, разпръсквания - отразяват разломи между принадлежност и отказ, между общност и автономия. Така процесията се превръща в политическо поле, където се разиграват отношения на власт, форми на солидарност и жестове на съпротива.

Изразът „Focu Meu“ чух по време на резиденция в Калабрия. Той означава „огън“ или „горене в гърдите“ на местния диалект. Ехо-камера на емоцията, която избухва в един-единствен израз, разбираем и споделян от всички. Тя изразява едновременно болка и жизненост, загуба и спешността да съществуваш. Именно от това вътрешно горене искам да изградя произведение за интензивността на емоциите, транса и силата на колектива.

Образът на процесията (централен за проекта) въплъщава тази динамика: да вървим заедно, да се свързваме, да превърнем танца във форма на споделена съпротива - в протестите, празненствата или карнавалите - онези моменти, когато индивидуалното се разтваря в колективното, когато усещаме, че сме носени, прегърнати, включени в една обща сила.

Викът във Focu Meu не е само болка: той е и вик на живот, удоволствие, радост и съпротива. Той прониква в дъха, движението и кожата. Превръща се в хореографски материал. Чрез него творбата поставя въпроси за отношението ни към уязвимостта, силата и онова, което гори вътре в нас. Искам да създам органично и вибриращо танцово пространство, в което телата се пресичат, изтощават и подкрепят взаимно, създавайки красота, която се ражда от хаоса. Focu Meu е опит да превърнем горенето в светлина, крясъка - в песен, наложителността - в споделяне. - Бенджамин Кан

Бенджамин Кан е хореограф и танцьор, който работи в Брюксел, Белгия. Изучава драматургия и театър в Университета в Екс ан Прованс и Консерваторията в Рен и завършва ESAC (École Supérieure des Arts du Cirque) в Белгия. След следването си сътрудничи с хореографи като Филип Сер, Бенджамин Вандевалс, Никол Бойтлер, Бен Рипе, Фредерик Фламан, Мод Ле Пладек, Егле Будвийте и Алесандро Скиарони. Той работи като външен съветник и драматург по други проекти, като “Cuir” на Cie Un loup pour l'homme, “Darkmatter” на Чериш Мензо и други, и преподава танц в CNAC, ESAC и консерватории.

От 2019-а година поставя свои спектакли. Кан смята, че танцът и хореографията са мощни политически инструменти и се интересува особено от конструирането и деконструирането на начина, по който възприемаме индивидуалните и колективните тела. Въз основа на интердисциплинарния си опит и многообразието от творчески срещи с уникални изпълнители в своето студио, той създава произведения, които съчетават текстове, прецизна хореография и мощни звукови и светлинни пейзажи, за да постави под въпрос проблемите на обществото.

Между 2019 и 2023 г. Създава трилогия от солови представления: “Sorry, But I Feel Slightly Disidentified...“ (2019), “Bless the Sound that Saved a Witch like me“ (март 2023) и “The Blue Hour“, в които поставя под въпрос проекциите върху телата, погледа и връзката между интимното и колективното.

Предишната му творба - “Слава на звука, спасил вещица като мен”, бе представена от One Dance Festival през 2024 г. “Focu Meu” е първата му групова творба за шестима изпълнители. В нея Кан изследва напрежението между индивидуалност и хор, между хармония и дисонанс, между интимни викове и колективна полифония.

Фокус Белгия е реализиран с подкрепата на Wallonie - Bruxelles International и Wallonie-Bruxelles Federation. Представлението е създадено с подкрепата на Национален фонд „Култура“ и неговата програма „Създаване“, както и с подкрепата на Teatroskop, Френския институт в България и Посолството на Франция в България.