Вдъхновен от завръщането на „рецесионния поп“ и хроничните онлайн тенденции, новият проект “Xx-63“ на колектива Trevoga, режисиран от Неда Ружева и Никола Стоянов, е безкрайна машина за фантазии, пропита от амбициозна зависимост, тревожна представителност и алгоритмично отчуждение от съвременната попкултура, които определят Поколението Z.

Месеци преди световната премиера на фестивала Julidans в Амстердам и в копродукция с One Dance Festival, “Xx-63“ се изправя срещу кървавите реалности на фантазиите за бягство на дигиталната епоха, водейки публиката през транса на безкрайното скролване и синтетичното удоволствие. Вместо морална критика, той цели да постигне баланс между антиутопия и надежда, представяйки сурови, но завладяващо красиви образи.

Trevoga представя ексклузивни откъси от работата си в галерийното фоайе на Дом на културата „Борис Христов“. В сътрудничество с продуцента на електронна музика Sueuga, както и скулптурното дуо Alagya, спектакълът включва деформирани барабани, зловещи текстури и абразивни индустриални звуци, които се сблъскват с меката носталгия по Y2K и лъскавите, хиперреални тела.

„Xx-63“ е втората продукция на българската хореографка Неда Ружева под лейбъла Trevoga. След успеха на дебютния си спектакъл „11 3 8 7“, който беше представен като копродукция на One Dance Festival 2024 и получи признание от най-добрите танцови форуми, включително награда Best of Fringe, селекция в Aerowaves Twenty24 и място в Топ 5 на танцовите представления на холандския сезон 2023/2024 на NRC, Тревога продължава да разширява границите със смело и завладяващо изследване на желанията в дигиталната ера.

От фанатици на надеждата до обречени на провал и всякакви афектни „извънземни“, Trevoga е хаотична пресечна точка на пърформанс артисти, които се движат срещу течението. Обединени от желанието буквално да бъдат подложени на стрес – да оставят настоящето да пропълзи под кожата им и да усетят как светът ги притиска – те канализират тревогата не като метафора, а като въплътено, висцерално преживяване, в което бъдещето остава несигурно – сурово, живо и все още достойно да не спиш заради него.

За Trevoga капиталистическото тяло не е храм – то е изоставен търговски център, затрупан с реликви на консуматорството, синтетични химикали и сексуално натоварени образи. Творбите им претърсват най-тревожните подтонове под лъскавата повърхност на градската хиперреалност. Преобръщайки популярни тропи и културни символи в сетивни, дисонантни форми, те създават отражения на едно противоречиво и гротесково настояще – разчленяват себе си като симптоми на безбройните му зависимости и използват сцената като средство за разплитане на неговите вътрешни напрежения и конфликтни сили.