Интервюто ни с Лиа Родригес прочетете тук.

Граничните бразди отделят родното от чуждото, нас от тях, познатото от непознатото, аз от теб - и докато го правят, насила или неусетно, те се изместват, движат, танцуват дори. Borda е спектакъл за надскачане на бариерите, които видимо и невидимо се протягат и простират наоколо. Всички онези стени от бодлива тел, бетон и жив плет, но също убеждения, възгледи, отлики. Лиа Родригес, чиято 40-годишна кариера заслужено й носи признанието на пионер на бразилския съвременен танц, посвещава най-новия си спектакъл, копродукция на One Dance Festival, на флуидността на границите - географски, политически, социални, личностни.  

Деветима танцьори преобразуват ничията територия на контролно- пропускателните пунктове и предразсъдъците в междинна станция, където противоположности се допират, но оттук може би се ражда нещо различно. Границата, някъде и никъде едновременно, е жива, защото е човешко творение - и точно затова може да се промени. Тя може да означава събиране, вместо разделяне. Приемане, вместо отхвърляне. Отворена, а не затворена врата. Начало, вместо край. Да, вместо не.

На португалски език думата „borda“ произлиза от глагола „bordar“ - бродирам, тоест украсявам, усъвършенствам. Действие към подобрение. Другото й значение е граница - праг, предел, периферия, ръб, рубеж. Съществително, което разделя. Нарицателно за йерархия. Символ на противопоставяне между гостоприемство и враждебност, свобода и господство - теми, с които Лиа Родригес последователно работи през цялата си кариера, свързвайки танца с активизма. 

Но това не е всичко. В преносен смисъл „borda“ може да означава да си представяме, да фантазираме. Именно въображението засилва желанията, стремежите, оттам сътворението и решимостта да надвием пределите. Между страха и надеждата, шума и тишината, народи и земи, култури, ритуали и познания. Когато реалността преплита червени линии, какво друго ни остава, освен да ги разкъсаме с мечтите си? Освен търпеливо и методично да изплитаме с тях едно ново и различно съществуване, подобно на бродерия, направена с любов. 

Borda ще бъде представен в Пловдив само дни след световната премиера.

 “Чудодейният хореограф на Бразилия.” - Financial Times 

“В нейните ръце танцът е проява на активизъм. Повече от 40 години Лиа Родригес използва движението, за да преодолява бариери, да прави изкуството достъпно за всички и да се бори - лирично и убедително - за повече приобщаване и разнообразие.” - France24

Родена през 1956 г. в Сао Пауло, Бразилия, Лиа Родригес учи класически балет и история в Университета на Сао Пауло (USP), където през 70-те години участва в създаването на движението за съвременен танц в града. През 1980 г. се присъединява към трупата на Маги Марен във Франция за две години. Десет години по-късно, вече завърнала се в родината, в Рио де Жанейро, тя основава танцовата компания Lia Rodrigues Companhia de Danças, която предлага целогодишна програма от изследвания, артистична работа по създаване на спектакли, танцови класове и репетиции. През 1992 г. Лиа Родригес създава фестивала „Панорама“ в Рио, като го ръководи в продължение на 14 години. 

От 2004 г. насам нейната компания подпомага образователни и творчески дейности във фавелата Маре в Рио де Жанейро, съвместно с неправителствени организации. Така през 2009 г. е открит Център за изкуства в Маре, а от 2011 г. там функционира безплатното училище за танци. Съчетавайки танц и активизъм по теми като расизма, неравенството и бедността, Родригес доказва синергията между изкуството и социалните процеси. Тя работи с танцьори от фавелата, както и с изпълнители от различен произход и с различна физика. На кръстопътя между пърформанса, пластичните изкуства и танца, нейната работа премества тялото извън зоната му на комфорт. 

Сред творбите ѝ са: Ce dont nous sommes faits (2000), Formas Breves (2002) Incarnat (2005), Chantiers poétiques (2008), Pororoca (2009), Piracema (2011), Pindorama (2013), Para que o Céu nao Caia (2016), Fúria (2018) и Encantado (2021). Именно Encantado, който постига международен успех, носи на създателката си номинация за най-престижната награда в света на съвременния танц - The Rose Internatioal Dance Prize на авторитетния британски театър Sadler's Wells, Лондон, като резултатите ще бъдат обявени в началото на 2025-а година. 

Лиа Родригес е носител на почетното отличие „Рицар на Ордена за изкуство и литература“, присъждан от Министерството на културата на Франция за изключителни заслуги в областта на културата. Тя печели наградите „Принц Клаус“ в Нидерландия (2014) г. и „Prix Chorégraphie de la SACD“ във Франция (2016). Германското списания Tanz я обявява за най-добър хореограф на 2019-а, а година по-късно получава наградата Prix de la Critique Danse за „танцова личност“.