Има думи, които разтреперват плътта. Звуци – докосвания. Спомени, протичащи през тялото като ток. Заради тях гръцкият хореограф Христос Пападопулос прави крачка към нова естетика и физическа експресивност. МОЯТА СВИРЕПА НЕВЕЖА СТЪПКА, най-новият и най-откровеният му спектакъл – копродукция на One Dance Festival, го води в непознатата сценична делта на поезията и танца, на звука като материя и на тялото като музика. Използвайки по-широк обхват на движенията, по-мащабна, но все така прецизна хореография, вдъхновена от словото, Пападопулос променя траекторията на своята работа, заради която днес е сред водещите хореографи и първи носител на престижната танцова награда Rose за спектакъла LARSEN С, който вече гостува на фестивала през 2021-а.

Сега, 10 години след началото на своята кариера, Христос обещава нещо различно от така характерния си движенчески минимализъм, с рафинирани през повторения жестове. Това е танцът като удоволствие. На сцената изпълнителите вибрират, а дъхът им се превръща в глас, който направлява стъпките им, гигански или малки, но винаги решителни, сигурни, почти безгрижни. Това колективно дихание се превръща от звук в глас, оттам в движение, в безспирен галоп.

Хореографът e вдъхновен от „Axion Esti“, монументалната творба на един от най-значимите гръцки композитори Микис Теодоракис, посветена на поезията на Одисеас Елитис, лауреат на Нобелова награда за литература. Теодоракис е известен още с  произведения като „Epifania“, „Canto General“ и музиката за филма „Зорба гъркът“ (1964), която му носи номинация за  „Златен глобус“. Христос Пападопулос изследва степента, в която звукът и речта могат да се разширят до състояние на абстракция, която напомня за движение – протягане на ръка, поклащане или трепет по крака.

Първият импулс за създаването на спектакъла идва от спомени от детството и юношеството на Христос Пападопулос, както и от колективната памет на гръцкото общество в турбулентната история на страната. Може ли композицията на текста да следва същите принципи като хореографията на тялото? Колко тясно може да се обединят тялото и думите или думите и тялото? И може ли това сливане на изразните средства да се превърне в споделено, прозрачно и ясно преживяване за всички? Това са въпросите, с които спектакълът МОЯТА СВИРЕПА НЕВЕЖА СТЪПКА се стреми да размие границите между словото и езика на движението.

Четиримата номинирани хореографи за The Rose International Dance Prize 2025 на авторитетния британски театър Sadler's Wells са Христос Пападопулос, Лиа Родригес, която ще представи най-новия си спектакъл BORDA на ODF 2025, Марко да Силва Ферейра, гостувал на фестивала със спектаклите BISONTE и CARCAÇA, и Кайл Ейбрахам.

Христос Пападопулос учи танц и хореография в SNDO (School for New Dance Development) в Амстердам, театър в Драматичното училище на Националния театър на Гърция и политически науки в Атина. Той е основател на танцовата група “The Lion and the Wolf“.Първите му творби OPUS и ELVEDON постигат голям успех при представянето им в театър „Порта“ в Гърция. ELVEDON е отличен на Aerowaves '16 и по-късно е представен в Париж, Амстердам и други европейски градове. OPUS е селектиран в Aerowaves '18 и скоро след това започва международно турне. Следва ION (2018), подкрепен от Onassis Stegi и копродуциран от Théâtre de la Ville, Париж, и Le Lieu Unique, Нант.

А спектакълът LARSEN C (2021), международна копродукция, вече е представен на повече от 25 сцени и фестивали в цяла Европа. През 2023-а  Пападопулос създава спектакъла MELLOWING за престижната танцова компания Dance On, а по-късно и MYCELIUM за балета на Лионската опера и Биеналето на танца в Лион. През юни 2024-а година той създава солова творба за Георгиос Коцифакис за LAC Lugano Arte e Cultura, а след това през септември има премиера с NDT 1. Премиерата на МОЯТА СВИРЕПА НЕВЕЖА СТЪПКА, най-новия му спектакъл, ще се състои на 16 май 2025-а в Onassis Stegi - Атина, а седмица след това ще гостува в Пловдив.