Предупреждение: Спектакълът съдържа висок звук, дим и стробоскопични ефекти, които могат да повлияят на лица с фоточувствителна епилепсия.

Нечовек, твар със странна и стряскаща форма, отклонение от нормата, изфантазирано създание, невъзможен за вникване хибрид, заплашителна другост, която погубва разума. Чудовището, но не като външност и физическа обвивка, а като споделена фантазия вълнува хореографа Чериш Мензо в най-новия й спектакъл - FRANK, копродукция на One Dance Festival. Заглавието, както английската дума за честен, прям или краткото на Франкенщайн, e финалният акорд от нейната трилогия, в която лайтмотив е изкривяването и разтварянето на реалността, оттам и на танца.

В заключителната част Чериш разглежда плетеницата между чудовищното и човешкото. Тези “зли” създания – зомбита, митични герои, демони, духове, зверове – са наше творение. Те са метафори на страшни, но и притеглящи разкази. Те са призраци на прашни вярвания, отражения на страха, отрочета на непознатото, получили свои визуални черти, модели на поведение, гласове, реплики и движения дори. Фигурата на чудовището съществува, за да бъде победена, опитомена или отблъсната. Чрез нея се изгражда  представа за Другия, за врага, за различния, подтиснатия. Ако успеем да разберем чудовището, няма ли да разберем и хората, които са го измислили? В съответните времена и нрави, исторически епохи и социални конструкции?

FRANK търси отговорите в предварителната фаза, в процеса на творчеството, когато звярът, тоест страхът, получава своя образ и подобие. Защото човекът, както казва философът и активист от Нигерия Байо Акомолафе, не може да бъде отделен от чудовището. То винаги е част от човека - и обратно. И тук хореографът от Белгия не търси критика, а представяне на поривите на въображението, когато рисува персонажите на ужаса, когато детайл по детайл наслагваме лика на своето чудовище, с което да се борим. 

FRANK е спектакъл между ритуала, апокалипсиса и карнавала, а за да засили въздействието, Чериш Мензо използва филмов грим с маски и импланти, докато на сцената декорът също се разпада. Трима изпълнители се впускат в непоследователен танц на разложението – на представите и на движенията, а един от тях има водеща роля на разказвач, който ще ни преведе пред непознатото. С тройното въздействие на текст, музика и танц, с естетиката на здрача преди изгрева, Чериш Мензо играе с напрежението от неизвестността и несигурността в света, в който живеем.

„Юлия Кръстева определя ужаса като разпад на смисъла, причинен от загубата на границите между себе си и другия. Когато изглежда, че нещо или някой се разпада, това ме връща към усещането за ужас и за невъзможност за разбиране. За мен очевидното се изкривява.

... Искам да се придържам към широкия контекст на това, което е или може да бъде чудовището, защото ме очарова процесът на неговото създаване, как времето променя отношението към него и какво характеризира конкретни чудовища в техните специфични исторически контексти. От митологични чудовища, чудовища в религията, в духовността, ролята на колониализма в създаването на чудовища, женските чудовища до тези в научната фантастика – и ужасите, които носят. За мен фигурата на чудовището се превръща във вълнуващ мотив, който да използвам, като бягство и убежище, за изграждане на перформативен език, превъплъщение и театрална вселена.

Чериш Мензо

В продължение на JEZEBEL и D̶A̶R̶K̶MATTER, във FRANK изкривяването на реалността отново ще е една от основните съставки за създаване на хореографския материал. Вместо на низ от последователни събития, трилогията прилича по-скоро на триптих от различни пространства, фикции и разговори, свързани с африканската идентичност, африканското тяло, африканската диаспора и многостранните й преплитания в буквален, метафоричен и абстрактен смисъл.

FRANK пристига в Пловдив дни след световната си премиера на 22 май в Брюксел.

Хореографът Чериш Мензо (1988, Нидерландия) живее между Брюксел и Амстердам. Тя завършва Urban Contemporary (JMD) в университета Hogeschool voor de Kunsten в Амстердам през 2013-а. Чериш участва в творби на Лисбет Грувес - THE SEA WITHIN, Ян Мартенс - THE DOG DAYS ARE OVER, any attempt will end in crushed bodies and shattered bones, и Никол Бойтлер - 6:THE SQUARE, а също така работи със знакови хореографи като Акрам Кан, Ула Сикъл, Оливие Дюбоа и Ещер Самалон. Нейният силен и изразителен движенчески език личи в авторските й творби с международни участия и турнета.

През 2016-а с Никол Гертруда представят EFES, изтощителен дует, в който съвършенството и погрешността повдигат интригуващи въпроси за това как искаме да виждаме човешките същества. Солото на Чериш, озаглавено Sorry, But I Feel Slightly Disidentified... (2018), създадено от Бенджамин Кан с нейно участие, е танцова картография на това как преживяваме и срещаме другия. Идейните постановки на продукцията са заложени в проекта Fraslab, последван от колаборация между Чериш Мензо и Frascati Producties, културна организация от Нидерландия. Следващият й спектакъл носи името LIVE (2018), кръстоска между танцов спектакъл и поп/рок концерт в сътрудничество с музиканта Мюшфик Кан Мюфтюоглу.

През 2019-а Чериш работи с Frascati Producties по JEZEBEL - танцов спектакъл, вдъхновен от феномена Video Vixen от хип-хоп клиповете от 90-те години. В творбата героинята Джезабел, съвременна хип-хоп грация, отказва да бъде определяна от другите и се отърсва от образа си, като го деконструира и предефинира. 

Премиерата на дуета D̶A̶R̶K̶MATTER се състои през май 2022-а, в рамките на фестивала Kunstenfestivaldesarts в Брюксел. В него Чериш Мензи и Камило Мехия Кортес, с помощта на необичаен рап хор, търсят начини да отделят телата си и ежедневната реалност, в която се движат, от принудителното възприятие. В контекста на D̶A̶R̶K̶MATTER Чериш провежда и семинари за хип-хоп техниката chopped & screwed, която тя прилага към хореографиите си. Като част от изследователската програма на Productiehuis Theater Rotterdam Welcome To Our Guesthouse, през есента на 2023-а Чериш Мензо създава солото KILLED AND EXTENDED DARLINGS: SUBTLE WHINE - аудиовизуален пърформанс, който обхваща фините нюанси и механиката на жироскопичността. 

В продължение на JEZEBEL и D̶A̶R̶K̶MATTER, във FRANK Чериш отново ще разгледа действието на разпада и ще открие как нещо, което постепенно се разпада и става все по-малко или по-лошо, може да бъде още един опит за изкривяване на форма или информация.

Чериш Мензо спечели наградите Amsterdam FRINGE и FRINGE International (2019) за JEZEBEL. През 2020 г. JEZEBEL е избран както за холандския, така  и за фламандския Theaterfestival, които представят селекция на журито с най-добрите представления за сезона, а през 2022 г. получава престижната награда Шарлот Кьолер от фондация „Принс Бернхард“ (Амстердам). D̶A̶R̶K̶MATTER също е селектиран както за белгийския театрален фестивал, така и за холандския му аналог. За тази творба Чериш получава театралната награда на банка BNG (2023 г.) и наградата на холандското жури за най-добра режисура (2023 г.). 

В своята артистична работа Мензо се интересува от трансформацията на тялото на сцената и от „въплъщението“ на различни физически образи. Прилагайки изкривяване, разпад и дисонанс, тя се опитва да откъсне телата от принудителните възприятия и ежедневната им телесна реалност, подчертавайки сложността и противоречивостта на образите, които изглеждат разпознаваеми на пръв поглед. Като използва лексиката на „обикновеното“, лексиката на говорещото същество, тя търси Странното, Енигматичното и Чудовищното, за да придаде форма и да материализира спекулативни форми и фикции.