* в спектакъла има голота

Телата въздействат от всички гледни точки и ъгли, разширявайки координатната система на танцовата сцена. Хореографът Александар Георгиев избира да постави танца не фронтално, а в 360-градусово пространство, отворено за съвместно преживяване и въобразяване. Това е спектакъл между личните и колективните прочити на носталгията отвъд времето, в който движенията и насладата стават едно. Това е FANTASTIC FUTURES, копродукция на One Dance Festival.

Фокусът върху гърба на изпълнителите не означава отсъствие, а тъкмо обратното – пренасяне в множество минали и бъдещи реалности. За кратко очите и устните им може да потънат в сянка, погледите – да се преместят от публиката към кулисите, но през цялото време плътта е отворен канал за комуникация. Хореографията се разгръща чрез многоизмерни траектории, вместо фиксирани позиции и линеен разказ, приемайки промяната за своя същност. Така Александар Георгиев отваря поле за еманципация на тялото, което не излиза на сцената, за да бъде видяно, а да се постави в бъдещи проекции – индивидуални, групови, а защо не и обществени.

Вместо да търси представителство и изобразяване на идентичности, спектакълът предлага поетичен прочит на носталгията през куиър призмата. Тази носталгия, дори субективна, изкривена или излязла от конвенционалните си рамки, е споделено поле, в което многобройни възможни перспективи се сътворяват и съпреживяват. FANTASTIC FUTURES е танц на съвместното съществуване, в който движението се превръща в тъкан - достатъчно мека, прозрачна и динамична, за да позволи на телата да бъдат герои на своите утрешни дни, а не строители на чуждите. 

Георгиев си служи с кинетиката и идеята за кинетичната емпатия като хореографски метод. Така той продължава своите танцови практики и естетики, които му донесоха ИКАР за творбата The Power of S и номинация за актуалното издание на наградите за солото ATRÁS. Едновременно кинетична и визуална стимулация, нелепа, смешна и необходима творба, FANTASTIC FUTURES е покана да надникнем в това, което можем да изградим заедно, стига първо да си го представим. Така чрез носталгията и желанието, с танц, музика и светлина, изпълнителите и публиката могат да скицират повече от едно възможно бъдеще - бъдеще, което диша свободно, без да е предопределено или приватизирано. Бъдеще, което танцува.

„Носталгията служи като мост за преодоляване на времето и пространството, като се противопоставя на фиксираните норми и запазва нашите идентичности с техните потенциални фантастични бъдеща. Това е сложна, но мощна сила, която ни позволява да навигираме в пространствата между приемането и борбата едновременно с уязвимост и сила.” - Александар Георгиев

Александар Георгиев, известен като Ace, е хореограф и танцьор, чиято работа изследва радикалната нежност на човешкото тяло. В творчеството си той се занимава с куиър носталгията, политизирането на ануса, акта на „четене отзад“ и носталгията като метод за поетично архивиране.

През 2022 г. Александар печели националната награда ИКАР за спектакъла The Power of S, а тази година е номиниран отново за отличието със соловата си хореографска работа ATRÁS и лекцията пърформанс Anal Body / Anal Politics.

От 2008 г. насам той развива хореографията и сътрудничеството в танцовата сфера, като работата му преминава през различни културни и географски контексти. Сред тях са Garage Collective, InterimKultur, Lokomotiva, LAV и PiedeBase, а артистичното му развитие е обогатено от програми като NOMAD, DanceWeb, SPAZIO и Critical Practice made in YU. Георгиев предизвиква националистическите тенденции в изкуството, смятайки няколко държави за свое поле на действие.

През 2008 г. Александар основава STEAM ROOM и Imaginative Choreographic Center (ICC) заедно с Дарио Барето Дамас и Жана Пенчева. Свързан е с различни културни структури, като работи за денационализиране на артистичните и културните практики, като същевременно насърчава съвместното мислене, съвместното мечтаене и съвместното създаване на алтернативни перспективи чрез хореография. 

Често определяни като „радикална нежност“, представленията му са по-скоро романтични, отколкото активистки или образователни, което ги прави по-достъпни. През куиър перформативната призма Александър преразглежда историята не като коректив, а като средство за съвместно измисляне на приобщаващо бъдеще. Работата му прекъсва линейното време, като прегръща носталгията по бъдещето и спекулативната поетика. Тук куиърността не е опозиция, а нормативност - основа за кинетична емпатия, чувственост и солидарност, където мекотата и удоволствието се превръщат в радикални актове на предизвикателство.