фокусфранция
Бенджамин КанСлава на звука, спасил вещица като мен
фокусфранция
Бенджамин КанСлава на звука, спасил вещица като мен
11.05.
Дом на културата "Борис Христов"
Начало: 20:30
Продължителност: 40 min
Възраст: 12+
Кредити

Concept, choreography : Benjamin Kahn
Performance : Sati Veyrunes
Music Design : Lucia Ross
Light Design et Stage Management : Neills Doucet
Dramaturgy Assistant : Théo Aucremanne
Outside Eye : Cherish Menzo
Sound Engineer : Louis Daurat
Light Engineer : Neills Doucet or Edouard Bonnet
Costume Eye : Carolin Herzberg
Texts : Benjamin Kahn directly inspired by Pier Paolo Pasolini, Death Grips, Darek Jerman,MAVI.
Executive Production : Les Halles de Schaerbeek, Actoral Marseille
Administration, production : Léonard Degoulet
Touring, development : Sandrine Barrasso
Coproduction : Klap Maison pour la danse, Charleroi Danse, Les Halles de Schaerbeek
Accueil en résidence : Festival de Marseille, Centre National de la danse Pantin, Klap
Maison pour la danse, Kaiitheater , BUDA Kunstencentrum, Theater Rotterdam

DURATION : 40 min
From Age : 12 years old

The solo for Sati Veyrunes «Bless the sound that saves a Witch like me» is the second part of a trilogy that will also be presented in its entirety with the pieces «Sorry, But I Feel Slightly Dissidentified...» solo for Cherish Menzo, and The Blue Hour solo for Theo Acremanne. The trilogy is a winner of the TRIO(S) programme supported by SACD and ONDA in 2023.

« Bless the sound that saved a Witch like me » is selected in the frame of Aerowaves Twenty24 with the support of European Union

I want to share a scream with you

Крясък, вой, писък. Куп синоними с подчертано негативна конотация. Гняв, истерия, хаос. Може ли актът на крещене, зачеркнат от добрите обноски, пренебрегнат от социалните науки и философията, да значи нещо различно? Потребност, отдушник, протест. Хореографът Бенджамин Кан разглежда именно това пронизващо слуха, безапелационно и мощно изразно средство на спешното. Писъкът е заради всичко нетърпимо, неотложно, наложително в личния и общия ни живот. Той разрязва линията между частното, социалното и политическото настояще, наситени с очакване за криза.

Слава на звука, спасил вещица като мен е физически и звуков солов спектакъл, който превежда публиката из различни състояния. Транс, съпротива, екстаз. Моментите на тишина, прекъсващи действието, текстовете на Бенджамин Кан и музиката на композитора Лучия Рос, са контраст, засилващ въздействието. Изпълнителката Сати Вейрунес се плъзга от едно състояние в друго, размивайки границите между половете. Понякога е майка, момче, жена, вещица или неопределено същество. 

© Sandy Korzekwa

Солото е вдъхновено от необичайния протест на група майки от Ню Джърси през 2020-а година. В разгара на пандемията, чувствайки се забравени и пренебрегнати, те се събират в местен парк и започват силно да крещят. Разбирайки нуждата от отпушване на високото напрежение заради COVID-19, New York Times открива обществена телефонна линия, така че всеки да може да “пусне” своето бреме по най-естествения начин и да постигне онова първично освобождение, което често желаем, но твърде рядко правим. Защо се сдържаме, когато просто искаме да изкрещим?

Слава на звука, спасил вещица като мен е част от серията хореографски портрети на Бенджамин Кан, създадени в сътрудничество с танцьори и в диалог с групи и общности. На сцената викът, отдавна сдържаният писък, не е грозен или невъзпитан акт, а хармонично и симетрично преживяване. Той е само част от невидимия хор от крясъци, стонове и вопли вътре и извън нас, които трябва да бъдат преоткрити и освободени. Като изявление, импулс, отпор. Докато викът отеква, той приканва да изследваме дълбините на емоциите си и да се свържем със стремителния пулс на съществуването.

© Sandy Korzekwa

Отзиви

"За един час, със забележителна сила и талант, Сати Вейрунес ще премине от оглушителен писък към тишина, от топла сладост към ярост, от ведро спокойствие към поглъщаща лудост. Тя ще бъде последователно весела млада жена или ревящо чудовище. Изпълнението умело преплита интензивни моменти и моменти на отдих, за да върви към сърцераздирателна кулминация”

– Delphine Baffour, La Terrasse

 “Това същество е вещица, казва заглавието. Тя чака тихо в ъгъла. Тя диша, усмихва се на себе си и след това ни се усмихва. Тя иска да сподели стихотворение с нас, шепне в микрофон, докато пресича сцената... Виковете се призовават. Независимо дали са изпълнени с ужас, ярост, болка или радост, те обединяват това, което е най-често срещано и инстинктивно в живота ни. Те въплъщават потока от реч и бунт. Те въплъщават спасението”.

– Teresa Allain, Théâtre actu

© Bas Czerwinski

Бенджамин Кан, Сати Вейрунес, Лучия Рос

Бенджамин Кан

Бенджамин Кан е хореограф и танцьор. Изучава драматургия и театър в Университета в Екс ан Прованс и Консерваторията в Рен и завършва ESAC (École Supérieure des Arts du Cirque) в Белгия. След следването си сътрудничи с хореографи като Филип Сер, Бенджамин Вандевалс, Никол Бойтлер, Бен Рипе, Фредерик Фламан, Мод Ле Пладек, Егле Будвийте и Алесандро Скиарони. Смята, че танцът и хореографията са мощни политически инструменти и се интересува особено от конструирането и деконструирането на начина, по който възприемаме индивидуалните и колективните тела.

Сати Вейрунес

Родена през 1995-а в Гренобъл, Сати Вейрунес завършва SEAD (Залцбургска експериментална академия за танц) и понастоящем живее в Марсилия. Работи с Уна Дохърти, която й поверява солото в спектакъла Hope Hunt - and the ascension into Lazarus. Сати работи на международно ниво от 2021-a. насам. С Дохърти продължават да си сътрудничат и по други филмови и хореографски проекти, сред които Hunter Filmed (2021) и Navy Blue (2022), част от програмата на ONE DANCE WEEK 2023. От миналата година тя танцува солото "Bless the Sound that Saved a Witch like me", създадено с и за нея от Бенджамин Кан и селектирано за Aerowaves 2024. Сати Вейрунес е лауреат на New Grand Tour 2023 - програма, създадена от Френския институт в Италия (IFI) / Френското посолство в Италия, за да започне собствени изследвания върху идеята за въплъщение.

Лучия Рос

Лучия Рос танцува между електронната и аналоговата музика, традицията и експеримента. Испанската композиторка, виолончелистка, певица и продуцентка ще разкрие най-интимния катарзис във втория си албум Visions (Umor-Rex) тази година, включващ сътрудничество с нюйоркския музикант Рафаел Антон Ирисари. Ямила живее между Брюксел и Мадрид. Участвала е във фестивали като Sonic Acts Festival, Arts Electronica, Seoul International Computer Music Festival, Rewire и Rotterdam Film Festival. Тя е автор на музика за съвременни танцови продукции за Гьотеборгската опера, Nederlands Dans Theater и Dance Forum Taipei. В постоянно търсене на нови езици, които разширяват границите на предварително установените формати, Ямила си сътрудничи с визуални артисти, хореографи и режисьори и други.

© Sandy Korzekwa

– Програмата Фокус Франция се реализира с подкрепата на Френския Институт в Париж

Партньори