„Издигаме се нагоре в галактическата чернота на дълбокия космос. В необятното акрилно синьо с разпръснати падащи звезди, с тела, разкъсващи нощното небе.“

Ирландската сензация Уна Дохърти, наградена от Венецианското биенале със Сребърен лъв през 2021 г., гостува в Пловдив с новата си творба NAVY BLUE.  Спектакълът, ко-продукция на Big Pulse Dance Alliance, включва оригинална музика от Jamie xx и Сергей Рахманинов и ще бъде представен на 19 май в Дом на културата “Борис Христов”.

Уна Дохърти използва своя суров реализъм, за да въплъти пред публиката низ от емоционални състояния и екзистенциални въпроси. Нейното хореографско огледало отразява живота като предначертана тленност, танцът – като рожба на чувствата, човека – като малка точка в бездънната шир на вселената. В спектакъла NAVY BLUE може да плавате по повърхността, но може и да потънете.

Дузина танцьори в работнически униформи се движат под музиката на Рахманинов и на Jamie xx, минавайки през различни настроения – тревога, болка, отчуждение, копнеж, решителност, ентусиазъм. Обгръща ги тъмната доба на нощта или самият подтискащ безкрай на вселената, която прави всички нас нищожни и мимолетни. Мрачна синева, но с лъч надежда. Подтискащ алгоритъм на незначителността, но с възможност за бягство. 

Грациозното и деликатно начало на спектакъла е като лазурната вода преди дълбокото, а участието на Дохърти с откровен драматургичен монолог връхлита като студен душ. Какъв е смисълът на танца? Какъв е смисълът на всичко изобщо? Имат ли значение действията и думите ни, щом животът, както го измерваме и възприемаме, е само прашинка от величието на космоса? Дохърти задава големите въпроси на съществуването, а отговорите са в самите нас – повече заедно, отколкото поотделно. 

Обявена за звезда на съвременната танцова сцена с първите си солови спектакли за бруталната красота на Белфаст, работническата експлоатация, сексуалността и религията, Уна Дохърти достига най-големите сцени в света с трудните теми, а през 2021-а печели престижния Сребърен лъв за най-добър млад артист на Венецианското биенале за танц. NAVY BLUE е нейната нова и най-мащабна творба.

Как да създам хармоничен ужас на сцената? Танцова форма като проблематичен символ на свободата? Унисонът като микрокомунизъм, индивидуализмът като болест? Да използвам нормите на класически танцови форми и на театъра като игрално поле за акт на насилие. 

Разрушение. Смърт на формата. Прераждане. 

Издигаме се нагоре в галактическата чернота на дълбокия космос. В необятното акрилно синьо с разпръснати падащи звезди, с тела, разкъсващи нощното небе. 

Това е поклон за танц, това е въпрос какво да се прави по-нататък.

– Уна Дохърти