Изследване на душата във война: новият спектакъл на Гергана Димитрова е вдъхновен от едноименния роман-поема на Николай Гогол и нашето съвремие

Кога умира душата? Кои души са мъртви? Тези, чиито тела са убити или умрели или душите могат да умират преди телата? Умирането на душата еднократен и еднопосочен акт ли е? Ако убиеш или навредиш на някого, това наранява ли душата ти? Може ли да се родиш без душа?

Отговорите на тези въпроси търси Гогол преди повече от век и половина. На фона на случващото се днес в Украйна, неговата родина и място на действието на романа “Мъртви души”, не може да не си ги зададем отново. И в неговата традиция на портретиране на малките, но много говорещи детайли у поведението, обкръжението, облеклото на един човек, ще изследваме белега на войната върху тялото и душата.

Кратки портрети на хора от един град.

Хора на различни възрасти, с различен социален статус и занимания.

Те минават край нас, пред нас.

Един бърза за училище, друг е напазарувал.

Трети е вкъщи и се приготвя да излиза.

Четвърти е болен, а пети – влюбен и яде сладолед.

Някой кара колело, друг разхожда кучето си.

Виждаме ги в един и същи ден.

Денят, в който всички те се срещат със смъртта.

Картините от войната в Украйна потресоха целия свят. Именно визуалните документални материали от събитията там са основата, на която се разработват движенческите партитури и образите на сцената. Спектакълът изследва езика на телата по време на война, за да се опита да разбере какво става с душата в такава екстремна ситуация.