На пръв поглед, LARSEN C е измамно семпла творба, съсредоточена върху упоритото изследване на ритмичните нюанси на движението. Човешкото тяло се превръща в метафора на абстрактни понятия като „време“ и „живот“ или в природни явления като потока на водата, ерозията на земята или избледняването на светлината при залез слънце. Христос Пападопулос се фокусира върху променящия се обем на детайлите, който се натрупва от кинетичен модел, позволяващ на окото и ума да се скитат, понякога отделно, чрез неизчерпаемите качества на човешкия опит.

В LARSEN C Христос Пападопулос се стреми да въведе двусмислени елементи с лиминални качества, за да енергизира и запали нови преживявания. Неговото постоянно възприемане на движението като метод за изследване на реалността се изтласква по-нататък без допълнения или ефектни елементи. В работата си Пападопулос проучва състоянието на преход от едно движение в друго, от интуиция до действие и задава въпроса дали малка разлика в ритъма, тривиална промяна на телесното движение или дори незначителна промяна на силата на звука или светлината могат да променят изцяло нашето възприятие за това, което виждаме, и по този начин да предизвикат нашето пристрастие?

Нека си представим, че слушаме музика, докато шофираме кола в гората: В зависимост от типа музика, впечатлението ни от пейзажа около нас се променя. Чрез смесване на усещания, спомени и външни физически стимули, нещо толкова обикновено като шофиране през гората лесно може да се превърне в необикновено преживяване. Тези „игри на ума“ показват, че няма фиксирана гледна точка, от която да можем да наблюдаваме света. Хореографските идеи на Пападопулос произтичат от феноменологична перспектива, която поставя тялото в основата на всяко изследване. Театралните елементи като сценография и костюми са сведени до минимум, а звукът и осветлението играят незначителна роля. Неговият подход често изисква постоянството на погледа и преосмислянето на начина, по който възприемаме танца и света около себе си.